Искам да споделя.. Сякаш като го напиша и ще ми мине:) хах, глупости.. както и да е..
Две неща..
Ако на някой му е интересно откъде идва ника ми, и респективно името на блога, да отдели 10 минутки от времето си и да прочете разказа на великолепния разказвач Робърт Шекли, мир на праха му.
http://borislav.free.fr/mylib/text/1410
А днес си припомних колко много харесвах преди година-две една от прекрасните банди на Ню Джърси от началото на 90-те - Скид Роу.. Майкоо, как пее Себ Бах...
Енджой, песничката е описателна за настроението ми:)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Уникален разказ, честно много ми хареса...Как само ми се прииска пак да съм дете и да си живея в моя измислен свят...Всъщност я чакай малко...аз май още си живея там... :D Сега разбирам защо обичаш да четеш фантастика... ;)
Я по-бодро, к'во си се оклюмал така! Той Себ Бах хубаво си пее, ама и по-весели негови песнички сме слушали :)
Публикуване на коментар