Разказвал ли съм ви някога коя беше първата песен на английски, чийто текст научих? Дълго, преди интернет, когато текстовете се вадеха по слух (обикновено от по-големите сестри, учещи в езикова гимназия), касетите бяха великолепен начин да слушаш музика и аз бях, хм, 5 клас.. Мисля, че изпитвах съответния за тази възраст еквивалент на влюбване в една съученичка, и реших, че мега много ще я впечатля, като изпея песен на английски, тъкмо бяхме почнали да го учим. (Хаха, добра тема за размисъл, още си мисля същото, за впечатляването с изпяване на песен, явно някой неща не се променят:))
И така един прекрасен ден се изтипосах аз пред калса и резултата.. беше меко казано неясен.. че тя не се влюби в мен е повече от нормално, но май аз се влюбих в песента:)
И всеки път ми е мега яко, като си я пусна.. Ех, сантимент.. И така, дами и господа - специален поздрав - особено за тези, за които тематично тя се отнася.. Намират се.. :)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
Ех, колко водка с портокалов сок е изпила тази песен, да знаеш... Няма да забравя, това беше един от първите дискове, които получих, Андрей ми го беше записал и от много въртене дори почна да прескача като плоча :)
Пол Стенли е във върховна форма по време на целия MTV концерт, но Every Time I Look at You е абсолютния апогей!
Здравей Оги,
Прочетох този пост с голям интерес и понеже историята ми се струва забавна и много трогателна не можах да се стърпя да дам и аз своя коментар по въпроса. Песента е хубава - две мнения няма - обаче много ми се ще да знам дали момичето, заради което си я изпял (или каквото и там да си направил..no offence pal :)) )е било наясно, че всичките ти усилия са били положени с цел тя да се влюби в теб. Извинявам се, ако въпроса ми ти се струва неуместен, но все пак не е честно да оставяш аудиторията си в неведение за това как аджеба завършва историята...а и както виждам никой не се е осмелил да ти го зададе, така че аз ще съм човека явно :Р
p.s Надявам се да не полудяваш от глупавите въпроси на колежките си, че да не го отнеса някъде из коридорите на фирмата ;)
На въпроса за осмеляването - просто читателите на блога са пределно наясно как в моя случай свършват тези истории, та затова не са питали ;P
А иначе, ако си спомням правилно последователността тогава, бях направил фатална грешка да споделя за тези си чувства с някой съученик, респективно на следващото междучасие тя знаше :(
С една дума надали съм и казал нещо повече по въпроса, а със самата песен нещата също не станаха, защото аха-аха да я запея и един съученик се изцепи - "Айде, да загубим време от часа", което неминуемо доведе до ядосването на даскалката и прекратяване на мероприятието в зародиш... Но любовта към песента си остана:)
Публикуване на коментар