Ей така от нищото този ден беше тъжен. Смъртта на един великолепен вокалист (по професия - лекар), глупавите обстоятелства покрай загубата на снимките в блога, работа и учене, малко странни идеи за срещи, които сa нейде на границите на постижимото, песни на Сленг и The Beatles..

И все пак едно намигване за лека нощ - оказа се, че приятелите от blogspot поддържат персонална директория със всички снимки, които съм закачал по постовете. Ударих го на спомени, може да се порадвате тук :)

Пещери и скали :)

Важно: Хакнали сa ни хостинга, всички страници със снимки препращат към някакъв шит, не отваряйте снимки засега от блога (тeзи долу са оправени)

На Рибарица. С народа от старата работа. Какво повече може да се желае от един weekend извън София? (Отговора ще потърся другата седмица на Каварна, да видим ще бъде ли по-интересно от главозамайващия адреналин, когато въжетата на екипировката са единственото, което те дели от падането, а мускулите ти за съжалиение не съумяват да оправят нещата много много..)
Поне хиляда снимки предвиждам щом съберем апаратите, а Пепо и видео трябва да даде :)
Засега само част от моите, после ще вдигна и цялостна колекция:)

Лудница!

Ехее, Мери, не можеш да повярваш просто какво изрових!

Жив и здрав, само няма време напоследък :)

Заглавието казва всичко, още не съм се отказал от идеята на уеб-логовете, само да взема да завърша семестриално..
До скоро :)

мамка му (и мечка..)

Така идиотски не съм се чувствал от 2 години. Тогава спрях да пия бира за малко. Не помогна да се чувствам по-добре..
Поне на 3 пъти сядах да го пиша този пост. Просто понякога думите не съществуват. Тези, които са там не можеш ги подреди в смислени изречения. От друга страна защо ли и да се мъча?
И така, напускам първата истинска работа в живота си. Като цяло - очаквано емоционален момент. Както всяко нещо, което е било част от теб дълго време, и при това носталгията и навика се борят с идеята за новото и страха от същото това ново.
Не, че имам каквито и да било съмнения относно решението си, причините за него или близкото бъдеще, но все пак е тегаво.. Много, мамицата му..

Това е и първия пост откак съвсем наистина станах на 24 години. Доста народ отпразнувахме подобаващо изпращането на една хубава година в живота ми и посрещането на една, за която може да се очакват само още по-хубави неща. Снимчиците са достатъчно показателни, а за да опиша и с думи - получих наистина, ама наистина най-прекрасните подаръци! Няма да изреждам, но да кажем, че в прекрасната ми ремонтирана стая в Ъглен (с най-яката библиотека ever!) ще търсим място за нови пъзели, ще прескачаме разпилени кубчета Лего и ще допиваме забравени бири, учейки се да свирим на китара... Само другари да има!





Ами.. Сори, че стана малко сълзливо, по-скоро съм щастлив в момента, но някак си помеждудругото и тъжен.. Ще ми мине:) Кога не е минавало?