Поне на 3 пъти сядах да го пиша този пост. Просто понякога думите не съществуват. Тези, които са там не можеш ги подреди в смислени изречения. От друга страна защо ли и да се мъча?
И така, напускам първата истинска работа в живота си. Като цяло - очаквано емоционален момент. Както всяко нещо, което е било част от теб дълго време, и при това носталгията и навика се борят с идеята за новото и страха от същото това ново.
Не, че имам каквито и да било съмнения относно решението си, причините за него или близкото бъдеще, но все пак е тегаво.. Много, мамицата му..
Това е и първия пост откак съвсем наистина станах на 24 години. Доста народ отпразнувахме подобаващо изпращането на една хубава година в живота ми и посрещането на една, за която може да се очакват само още по-хубави неща. Снимчиците са достатъчно показателни, а за да опиша и с думи - получих наистина, ама наистина най-прекрасните подаръци! Няма да изреждам, но да кажем, че в прекрасната ми ремонтирана стая в Ъглен (с най-яката библиотека ever!) ще търсим място за нови пъзели, ще прескачаме разпилени кубчета Лего и ще допиваме забравени бири, учейки се да свирим на китара... Само другари да има!
Ами.. Сори, че стана малко сълзливо, по-скоро съм щастлив в момента, но някак си помеждудругото и тъжен.. Ще ми мине:) Кога не е минавало?
6 коментара:
Ей, тъжно! В живота си човек непрекъснато преминава през промени, не се натъжавай :о) Убедена съм, че ти предстоя само хубави неща :о)
Оххх,знаех си аз,че ще се разплача на прощалното ти писмо...
Ехее, Маги, наистина не е нужно:) Пак ще си се виждаме:) Все пак пъзел имам да редя, помощ ще ми е нужна:)
Ей ... от кога слушаш Poets Of The Fall? :) Браво браво ;)
Ще те науча на техни песни :P~
Хаха, закъсняваш, вече знам 2 :P
Значи ще ти покажа още 2 :D
Публикуване на коментар