Ja, Mädchen gibt es wunderfeine

Мдаа.. Луда работа.. По горния въпрос - да се чудиш как да не си умреш от кеф излизайки от постановката на музикалния театър..Калман е голяма работа! Размазах се от прекрасни изпълнения и мелодии, с които съм израстнал :) ("Царицата на чардаша", деца, не сте го чували, няма страшно.)
И ми стана малко тъжно.. Спомних си едно друго време и една друга сцена, с други хора и пак песни и емоции. И си спомних колко ми липсва да пея. Дяволски много. Чувството е като .. майната му, неописуемо е.. Съвсем навреме ми дойде разходката в хладния вечерен въздух. :) Все пак малко е странно да се ловиш да теоритизираш за неща, които си пропуснал да направиш. А и в крайна сметка винаги мога да се успокоя, че всеки върши глупости. Понякога ми се иска да не го правя, но така е станало, а и в крайна сметка никой не знае какво ще стане утре (образно казано, утре знам какво ще стане - ще уча и ще слушам музика, ще си говоря с готини хора и ще пия бири, ако някой от готините хора се навие). Я по-добре чуйте песента, клип няма, ама не й и трябва:) Опитайте се да откриете гениалността в изпълнението на момента:

So I've cheated and I've lied
Been the victim on my foolish pride
And I've begged and I've crawled and I battled it and betted for it all
So I'll save her with downfall of Paradise

Ако го направите ще сте малко по-щастливи и ще ме познавате малко по добре. Така и така ако сте стигнали с четенето до тук значи достатъчно ви хлопа дъската за да ви пука за мен:)



И като за капак - мамка му, чувствам се прекрасно! :)